Текстът за древните българи в Италия беше изтрит мистериозно. Нищо, ще го кача пак, но първо публикувам продължението.
Искам да уточня, че нямам намерение да пиша научен труд, за да цитирам навсякъде страницата и реда на източниците, още повече, че става дума за добре известни в историята факти, които просто не се коментират пред широка публика. Прочетете и писаното от проф. Пламен Павлов по въпроса.
И не, не става въпрос за тупане по гърдите „булгар, булгар“, а за поглед към истината, която десетилетия крият от нас, въпреки че  по темата има огромен интерес . Да започнем с историческите извори, за да не плачат колегите....
 
Книгата "Историята на лангобардите" на хрониста Павел Дякон е основният източник, свидетелстващ за присъствието на прабългарите, които би трябвало да наричаме просто длевните българи, на Апенинския полуостров. За тях подробно пише в глава 26, II и глава 29, V. Според летописеца те са се установили за първи път в Италия, идвайки заедно с лангобардите през 568 година. Някои други източници обаче твърдят, че това е станало доста по-рано. Вече съм писал, че техни отряди са били ударната сила на византийския Цезар - пълководеца Флавий Велизарий, живял между 505 и 565 г. след Христа, magister militum per Orientem, от 534 г. единствен консул на Източната Римска империя. Негов секретар и съветник бил не друг, а прочутият летописец Прокопий Кесариийски, чиито сведения очевидно са от първа ръка. Според него Велизарий е тракийски хун по произход, роден в днешното Дупнишко. Често използвал наемни български отряди, с които в началото на военната си кариера се е бил под стените на Константинопол. Интересното според летописеца е, че от Италия той пише на императора си да му изпрати подкрепления от българи и славяни, което значи, че двете общности са воювали рамо до рамо повече от 150 години преди Аспарух да създаде Дунавска България.
Велизарий е изпратен от Юстиниан Велики на поход в Африка, а когато завладява Картаген - на Апенините. Българските наемници са част от ударния авангард на войската му, т.нар. негова лична конница, която нахлува в Сицилия през 535 г., след като е покорено Вандалското царство в Африка. Корабите ги стоварват в град Катания, в подножието на вулкана Етна, а българите без бой завземат тогавашната столица на острова Сиракуза. По-късно заедно с останалите бойци от личната конница минават през протока при Месина, влизат в днешния Неапол, край който има планина, наречена Челе Булгерия. Вероятно част от българските бойци се заселват около нея. Останалите продължават към столицата на света с византийската армия. Прокопий пише, че при обсадата на Рим стрелите на българите свалят с изумителна точност защитниците на крепостта от кулите. Вечният град пада, а Италия е присъединена към Източната Римска империя - Византия, за близо 200 години. Утре за документите за трайното присъствие на древните българи в Италия.

Ако това което е написано е вярно, това означава, че не само гръцката, но и част от римската култура е българска. "Златната орда" е нападнала Рим и по суша, през Северна Италия. Културата и погребенията на населението в Северна Италия - етруските, прилича на това на траките. Ходила съм в Сицилия. Там се говори, че гърците са владяли Сиракуза, а не българите. Има "гръцки тип" амфитеатри, които са кръгли, а римските са овални.