Изпитвали ли сте чувството няколко думи да преобърнат всичките ви представи за нещо важно? Аз го изпитах, когато се запознах с абзаци от работата на комисията към Държавната Дума по импичмент на Борис Елцин, която изучаваше събитията от октомври 1993 година в Москва.

Тогава бях на 20 години и в Питер тези събития не се обсъждаха, особено в моето обкръжение: по принцип, мнозина ги устройваше формулировката, съгласно която вождът на нова Русия, Елцин удавил пълзящата гадина на Съветската контрареволюция, представяна от Върховния Съвет и няколко десетки лумпени, страстно желаещи улични беспорядъци.

Смущаваше единствено фактът, че кадрите от разстрела на Белия дом, предаваше американският телеканал CNN, из цял свят.

Когато веднъж се оказах на тези места, където бe имало стрелба, видях дървен кръст, цветя и надписи – за това, че тук са загинали герои, защитавайки своята родина. Да си призная, в този момент нещо ме жегна в сърцето: «Та, паплачта, каквито поддръжници на Върховния Съвет съставляваше телевизията, не е е способна така да запомни своите другари!»

И ето ме чета фрагменти от доклада на комисията, която събираше обвинителни материали против Борис Елцин с цел неговото отстраняване от президентската длъжност. Стенограмата от заседанието на специалната комисия от 8 септември 1998 година, когато показания е давал генерал Виктор Сорокин, заел през месец октомври 1993-та длъжността заместник командващ Въздушно-десантните войски, подразделенията на които участвуваха в операцията по разгонването на руския парламент. Ще цитирам само най-важното място: 

«... някъде около 8 часа подразделенията се придвижиха към стените на Белия дом... По време на придвижването на подразделенията в полка загинаха 5 души и 18 бяха ранени. Разстрелваха отзад. Аз самият го наблюдавах това. Стрелбата се водеше от зданието на американското посолство... Всичките загинали и ранени бяха разстреляни отзад...»

Тия изречения ги открих в книгата на Дмитрий Рогозин «Ястребы мира. Дневник русского посла» на стр. 170 – 171. Дмитрий Олегович непосредствено е вземал участие в работата на тази комисия и лично е  задавал въпроси на свидетеля-генерал, а текстът е взет из протокола на заседанията.

А сега нека се замислим какво означават тези пет думи: «стрелбата се водеше от зданието на американското посолство...».

Тоест снайперите са водели огън по военнослужащите от руската армия, за да провокират агресия и да принудят бойците, видели гибелта на своите другари, да потушат «бунта жестоко и злобно». Това било крайно необходимо да бъде сторено, защото десантчиците знаели, че воюват със своя собствен народ, а значи, че ставало някаква дяволщина! Естествено, че у всички в паметта им се съхранявали все още пресни събитията едва с 2-годишна давност, когато съветските офицери и войници отказали да воюват против защитниците на Елцин, и когато имало голям риск и младата руска армия да не тръгне против народа си. 

Няма да се учудя, ако покрай официалните показания на генерала, видял стрелбата водена от зданието на американското посолство по войниците, не се намерят свидетели от страна на защитниците на Белия дом от октомври 1993-та, които да са видели, че тези същите стрелби са поваляли и цивилни – та нали фактът за гибелта на няколко стотици участници в събитието и случайно преминаващи е неоспорим.

И, накрая, главното: имайки подобни свидетелства, ние можем да обвиним американското правителство в най-непосредствено вмешателство в нашите вътрешни дела, дори даже ако снайперите не са били американци, предоставянето на покрива на суверенното посолство за подобни нужди зачерква непричастността на американското разузнаване към това кръвопролитие. Американците са опетнили ръцете си с кръв.

За мен този факт стана повратния момент в оценката на най-новата руска история: получава се, че покойникът Елцин не само се е ползвал от услугите на икономическите съветници от САЩ и на политтехнолозите, които му помогнаха да спечели изборите от 96-та година (за тези събития на Запад даже е заснет художествен филм), но и фактически самият той се е продал, както и е продал страната, позволявайки на американци да участвуват в клането. Между другото, най-въоръжената разправа с Върховия Съвет е била провокирана от Кремъл: официално между Елцин и Руцки е трябвало да има преговори, но резултатът от тях  не са го дочакали, ами са обявили заповед за откриването на огън.

Ние сега бурно се радваме, че в Украйна от власт е отлъчено американското протеже Ющенко, чиято законна съпруга много години се е трудила в разузнаването на САЩ, и все пак се получава, че нашият и Ваш «прескъп Борис Николаевич е бил в същите дружески отношения с Щатите».

И се получава още, че американският терор, експортиран в Ирак, е направил първите си крачки съвсем не в Сърбия, когато бомбардираха Белград през 1999-та година, а на московските улици, шест години преди това.

Давайки нова оценка на събитията със 17-годишна давност, е нужно не да падаме в униние, а честно да си признаем: